„Скандинавците и западногерманците плащат тежък данък върху кафето, защото се смята за внос на луксозна стока. Когато ви помолят да платите повече от 5 долара за паунд кафе, вие искате то да е най-доброто на пазара.“ Този коментар на брокер, публикуван в статия на The New York Times от 4 август 1975 г., описва последиците от катастрофалната бразилска „Черна слана“, която изпраща цените на кафето в световен мащаб до рекордно високи нива. 

Днес, както и през 70-те години, кафето е изправено пред криза, която заплашва да го превърне от всекидневна напитка в луксозен продукт. Скандинавците и западноевропейците вероятно ще продължат да плащат цената за висококачествено кафе, благодарение на традициите и сравнително високия стандарт на живот. Но този път кризата има много по-комплексен характер, засягащ не само цените, но и самото производство и достъпност на суровината.

Климатичните промени унищожават реколти. Логистичните кризи удрят веригата на доставки. Пазарните спекулации и новите регулации добавят още напрежение. В този контекст сутрешната чаша кафе, символ на комфорт и малко удоволствие за милиони, ще става все по-недостъпна за обикновения потребител.

Как всъщност се стигна дотук ?

Исторически поглед върху цените на кафето

През 2024 г. цената на сорт арабика надхвърли $3,44 за паунд (0,45 кг.), с което отбеляза ръст от над 80% само за година. Последният подобен рекорд е регистриран през далечната 1977 г., когато снежна буря унищожава значителна част от плантациите в Бразилия (около 30%). 

Кафето винаги е било уязвимо към капризите на климата и икономическите сътресения. Това, което прави сегашната ситуация особено сложна, е съчетанието на множество неблагоприятни фактори. Климатичните аномалии се преплитат с глобални икономически трудности, породени след пандемията от COVID-19, проблемите в ключови търговски маршрути като Суецкия канал и дори хроничния недостиг на контейнери. Тази комбинация от кризи не само повишава цените, но и излага на риск цялата индустрия.

Промени в климата 

Климатичните условия са основен двигател на кризата. През 2024 г. Бразилия, която произвежда около една трета от световното кафе, преживя най-тежката суша за последните 70 години. Последвана от проливни дъждове, които нанесоха щети на цъфтежите на кафеените дървета, намалявайки перспективите за реколтата през 2025 г.

Според доклад на “Christian Aid” от 2023 г., промените в климата могат да намалят подходящите за отглеждане на кафе площи в световен мащаб с 54% до 2100 г., дори ако глобалните температури са ограничени до 1,5-2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. По думите на Дейвид Тейлър, старши политически мениджър на фондация „Феъртрейд“ (Fairtrade Foundation), докладът подчертава това, за което производителите на кафе предупреждават от известно време: катастрофалните последици от промените на климата застрашават не само техния поминък, но и бъдещето на цял сегмент от съвременния начин на живот.

Във Виетнам, вторият по големина производител на кафе, горещите вълни и липсата на валежи доведоха до спад в производството на сорта робуста до рекордни нива.„Сушата в Бразилия и горещите вълни във Виетнам са класически примери за това как глобалното затопляне засяга кафето,“ казва Густаво Родригес, агроном от Сао Пауло пред BBC. „Ако не предприемем сериозни мерки, тези кризи ще станат още по-чести“, добавя той. 

В Колумбия, ключов производител на арабика, обилните валежи и свлачищата през 2023 и 2024 г. нанесоха сериозни щети върху реколтите. Това не само ограничи добивите, но и засегна качеството на зърната, карайки производителите да прибегнат до по-сложни методи на обработка, за да запазят позициите си на пазара.

В Етиопия, сушата и ерозията на почвите значително затрудняват традиционните практики за отглеждане на кафе. Тази година фермерите в южната част на страната, където се произвеждат едни от най-ценените сортове арабика, се изправиха пред невъзможността да поддържат своите плантации. Продължителните периоди без валежи, последвани от внезапни проливни дъждове, не само увредиха реколтата, но и унищожиха част от обработваемите земи. Тези екстремни условия принудиха производителите да търсят нови, адаптивни техники за отглеждане, възможни с по-малко вода и при засилена ерозия. За много фермери това означаваше изоставяне на традиционните методи, предавани от поколения, и преминаване към по-модерни и често по-скъпи технологии, като изграждане на напоителни системи и използване на торове за подобряване на изтощените почви.

Растящото търсене

С нарастващото население и промяната в културните навици, търсенето на кафе бележи постоянен ръст. Например, само в Китай, който не е традиционен пазар за кафе, потреблението се е увеличило повече от два пъти през последните 10 години. Индия, която също не беше част от основните пазари за кафе, днес е в центъра на голяма трансформация с растящата градска средна класа и популяризирането на кафе-културата. Търсенето в страната е на път да се увеличи с 40% през следващите пет години, според данни на Международната кафе организация (ICO). 

„В Индия, където чаят традиционно доминира, кафето се превърна в символ на нов стил на живот“, отбелязва Фернанда Окада, анализатор в S&P Global Commodity Insights. „Този бум е благословия за производителите, но предизвикателство за глобалния пазар“, коментира той.

Новите регулации

Европейската директива за предотвратяване на обезлесяването (EUDR) въведе нови изисквания за вноса на кафе. Според нея вносителите трябва да докажат, че продуктите им не допринасят за унищожаването на горите. Това увеличава разходите за сертификация, картографиране и логистика и създава сериозни затруднения за малките производители.

Първоначалната реакция на индустрията беше силно критична, като много фермери и вносители изразиха опасения, че новите правила ще ограничат достъпа им до пазара. В отговор Европейската комисия реши да отложи прилагането на директивата с една година до октомври 2025г., за да даде време на всички участници във веригата за доставки да се адаптират.

Временното отлагане обаче не премахва дългосрочните предизвикателства, свързани с директивата. За големите производители това е шанс да инвестират в подобряване на своите системи за проследимост, но за малките фермери, които често се сблъскват с хроничен недостиг на финансови средства, тази отсрочка може да не е достатъчна, за да покрият изискванията.

Състезание за запаси и логистични предизвикателства

Европейските кафе компании се надпреварват и да попълнят запасите си за следващата година преди влизането на директивата EUDR, а в отговор „американските кафе пекарни също се включиха на пазара, за да гарантират, че няма да останат изместени“, пише Financial Times. Тази реакция вероятно е породена и от опасения, свързани с политиките на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който заяви намерение да въведе мита върху вноса на различни стоки след встъпването си в длъжност през януари 2025г.

Глобалната верига на доставки също е под сериозен натиск. От началото на пандемията през 2020 г. разходите за транспорт са се увеличили с над 300%, а недостигът на контейнери и затрудненията в пристанищата забавят доставките. 

Допълнителен натиск върху логистиката оказват кризата в Суецкия канал. Той е ключов маршрут за глобалната търговия, но серия от инциденти в последната година значително затрудниха транспорта. Особено засегнати са страни като Етиопия – родината на кафето, която разчита на този маршрут, за да стигне до европейските пазари. Проблемът ескалира и с нарастващото напрежение в Близкия изток, където войната, която води Израел създава нестабилност в региона и увеличава разходите за сигурност.

„Когато Суецкият канал не е достъпен или транспортът е рисков, Етиопия трябва да заобиколи цяла Африка, за да достави кафето си до Европа“, обясни Рафа Морал, директор в MareTerra Coffee. „Това увеличава разходите за транспорт с поне 25% и удължава доставката с няколко седмици.“

Кой плаща цената 

Производителите на кафе

Макар че високите цени на кафето на пръв поглед изглеждат като победа за фермерите, реалността е по-различна. Растящите разходи за торове, труд и транспорт значително намаляват маржовете на производителите. Нестабилността на пазара допълнително затруднява планирането и инвестициите, като много фермери избират по-предпазлив подход, вместо да се възползват от моментните печалби.

“Цените на кафето често се възприемат като високи, но в контекста на инфлацията и нарастващите разходи за живот, те всъщност са значително по-ниски от тези преди години”, казва Серхио Авилан Брито, кафе консултант в интервю за Coffee Intelligence. Той подчертава, че производителите на кафе и селскостопанските работници също заслужават по-добро заплащане, както и останалите, които се справят с нарастващи разходи.

“Индустрията и потребителите трябва да преосмислят стойността на кафето и усилията, които стоят зад него. Някои предлагат промени, като включване на потребителите в поемането на част от увеличението на цените. Това включва адаптиране на цените от страна на локалните пекари и вносителите, които трябва да са готови да плащат повече за качествени кафета и да предадат тази отговорност на крайните клиенти.” Серджо завършва с това, че страните, които са кафе производители активно работят за повишаване на възприемането на стойността на кафето по света.

Кафе пекарните 

Малките специализирани пекарни, които работят с ограничени маржове, са сред най-силно засегнатите. Те са принудени да се адаптират чрез намаляване на разходите, преминаване към по-евтини смеси или вдигане на цените.

Гигантите като Nestlé и Lavazza, макар да разполагат с повече ресурси, също обмислят корекции в размерите на опаковките и цените на дребно. 

В интервю за BBC Вин Нгуен главен изпълнителен директор на виетнамската агро организация “Tuan Loc Commodities” казва, че “докато през последните години големите предприятия за печене на кафе успяваха да поемат повишенията на цените, за да запазят клиентите доволни и да запазят пазарния си дял, изглежда, че това ще се промени. Компании като JDE Peet (собственикът на марката Douwe Egberts), Nestlé поеха върху себе си удара от по-високите цени на суровините. Но точно сега те са почти в критична точка. Много от тях обмислят увеличение на цените в супермаркетите още през първото тримесечие на 2025 г.“

Спекулации и колебания в цените

Пазарът на кафе често е повлиян от спекулативна търговия. Големите играчи на стоковите борси, използват фючърсни договори, за да залагат на бъдещите цени на кафето. Докато тези инструменти могат да осигурят защита срещу внезапни загуби, те също така могат да създадат изкуствени колебания в цените. Например, когато инвеститорите масово купуват фючърси за кафе, цените се повишават, дори когато няма недостиг на суровината.

Тази спекулативна динамика се задълбочава поради липсата на регулаторен орган, който да поставя граници или да контролира тези дейности. За сравнение, финансовият сектор има регулации като минимални капиталови изисквания за банки, лимити за търговия и механизми за контрол на пазарната волатилност.

Друг аспект от липсата на регулации е тенденцията към монополизация. Големите корпорации, които доминират в хранителната индустрията имат значителен контрол върху цените и условията на търговия. Този дисбаланс поставя по-малките производители и специализираните пекарни в неравностойно положение, като те често не могат да се конкурират на равни начала.

Какво става със специалното кафе 

Високите цени на кафето оказват значително влияние и върху пазара на специалните сортове, променяйки подхода на търговци, пекарни и фермери към закупуването и предлагането на кафе. Исторически, т.нар. speciality кафета с над 84 точки по системата на SCA за качество беше основният избор на пекарните, които търсеха богат вкусов профил и премиум качество. Въпреки това, днешните високи цени изравняват разликата между специалното и комерсиалното кафе.

Много пекарни и вносители вече се насочват към кафета с по-ниски резултати (80-83 точки) за основните си блендове, които са по-достъпни, но все още запазват стандартите за качество. Тази промяна обаче променя търговската динамика. Производителите на кафе, които традиционно отглеждат speciality класове, вече намаляват скъпите инвестиции в обработката на микро партиди. Вместо това, те се фокусират върху „достатъчно добро“ специално кафе, което е по-лесно и по-евтино за производство.

В Колумбия, например, фермерите се ориентират към преработвателни станции (cooperative), които позволяват закупуване на зелено кафе – често от конкуренцията – на по-ниски цени, следователно и по-ниско качество. След това кафето преминава през усъвършенствани методи на ферментация, които значително повишават вкусовия му профил. Този подход не само подобрява достъпа до пазара, но и позволява на производителите да предлагат по-конкурентни продукти, които могат да се позиционират в средния и дори премиум сегмента.

С тези промени, специалното кафе остава с висок потенциал, но при цени над $3,50 за паунд много компании са изправени пред избор: да намалят маржовете си, да повишат потребителските цени или да купуват по-достъпни сортове.

Каква е ситуацията на българския пазар

Повечето локални пекарни и големи български кафе компании задържаха изкуствено цените през изминалата 2024 г., но това вероятно няма да продължи дълго. 

Първото място, където ще се усети повишението, ще бъдат цените към търговските клиенти (B2B). Опаковките от 1 кг. ще поскъпнат с поне 4 лв. за “100% арабика” и с около 6 лв. за блендове с бразилските сортове, според данни на Кафе Асоциация България (КАБ).

За крайните потребители, които купуват кафе на дребно в опаковки от 200 или 250 грама, увеличението ще бъде минимално, тъй като конкуренцията в този сегмент остава голяма. Що се отнася до цените в заведенията, те вероятно няма да скочат рязко заради традиционно по-високи маржове, с които работят собствениците. Въпреки това, еспресо на цена под три лева ще стане все по-рядко срещано, независимо от класа на заведението.

Какво можем да очакваме 

Кризата с кафето от 70-те години на миналия век е решена с общо усилие. През август 1978 г. в Богота, Колумбия, Бразилия и представители на седем други южно и централно американски нации се обединяват в „общ фронт“ за стабилизиране на цените. След три дни интензивни преговори е постигнато споразумение за създаване на международни запаси от кафе, които да контролират пазарните цени. Осемте нации се ангажират също така с координирана политика и подкрепа за ценови нива, които да осигурят устойчивост както за производителите, така и за глобалната индустрия.

Този исторически пример показва, че единството и сътрудничеството могат да предложат решения дори в най-големите кризи. Днес, когато кафето отново е изправено пред сериозни предизвикателства – от климатични промени до пазарна нестабилност – въпросът е дали производителите и заинтересованите страни могат да повторят този подвиг.

Нужен е не просто „общ фронт“, а глобално усилие, което да включва фермери, компании и потребители. Кафето е повече от стока – то е култура, история и свързаност. Дали ще намерим начин да го запазим достъпно за всички, зависи от решенията, които ще вземем днес.