КАКВО НОВО ПРИ НАС

По кафето ще ги познаеш

Всеки клас има по един любим учител, когото единодушно кани първи на бала*. Обикновено това е човекът, когото учениците са усетили най-близо до себе си. Преподавателят, който се държи с тях като с хора, а не като с подчинени, които са задължени да го слушат. Срещнеш ли такъв преподавател, помниш уроците му години след като са били преподадени. И то не само тези, които са част от задължителната програма, но и тези по уважение, внимание, разбиране и човещина. Тези учители ни помагат да разберем материала, но и защо трябва да го изучим. За жалост, подобни учители са единици, защото винаги е по-лесно да накараш някого да зазубри каквото там пише в учебника. Течението потапя бързо всяко желание да си различен. И това, уви, важи не само за сферата на образованието.

Излезем ли от училище, вече сами можем да  търсим изключенията за всяка една сфера от живота ни, която смятаме за важна. Не сме задължени да слушаме или купуваме, само защото така трябва. В търсене на добрия пример, обаче, се налага да грешим. И винаги това ни струва нещо – пари, време, разочарование. Този текст иска поне малко да ви спести това.

Единици са заведенията в София, които не просто искат да ти продадат нещо в лъскава опаковка, а да те научат да го обичаш. Още по-малко са кафетата, защото робуват на закона на голямото търсене и то, ако може, на висока цена и някакво качество. Майка ми пие кафе от преди да се родя. Превърнала е купуването му в навик, в който не допуска намеса. Още повече от човек като мен, който хем й е син, хем не пие кафе. Помня реакцията, след като й занесох един пакет от Chucky’s. Обади ми се няколко дни по-късно да ми каже, че съм я прецакал. Прецакал съм я, защото вече не може да си поръчва кафе от другаде. За първи път от много години беше опитала истински хубаво кафе. А беше направено по същия начин и в същата машина, в която го пие от години. Обясних й, че това е резултатът, когато някой взима нещо присърце и не гони задължително количество за сметка на качество. Колкото и безумно да е поучаваш майка си за каквото и да е.

Майка ми не е поводът да напиша това. И аз не съм изключение. Винаги с някаква странна гордост съм твърдял, че не пия кафе. За мен то беше евтин и не особено вкусен начин да се събудиш. Бях опитвал кафе и в евтина и скъпа опаковка, от машина и от сръчните ръце на бариста в скъпо виенско заведение. Не беше моето. Признавам обаче, че до скоро нито аз, нито хората в бабъла ми бяхме чували за хемекс, V60 или аеропреса. В много редки случаи някой от приятелите ми се беше светнал да пробва френска преса. Но със сигурност никой нямаше или не предполагаше защо би трябвало да има собствена мелачка за кафе.

Затова и феноменът „българско крафт кафене” в началото не предизвика интереса ми. Казах си, че ще е поредното от добре познатото. Но грешах. От една страна – най-после пропих и тази напитка. Но и станах част от среда, която имаше един особено привлекателен аромат. Някои от българските крафт кафенета се превърнаха в много повече от място, където правят добро кафе. Станаха хъбове, където може да срещнеш сродни души, да обмениш идеи, да се съберете преди да отидете на протест, да научиш нещо ново и това ново никога не беше коя жена колко силикон си е сложила. Качеството на кафето се пренесе върху качеството на разговорите. Поговорката с какъвто се събереш, такъв ставаш, се оказа приложима не само за хора, но и за места. Тези кафета се превърнаха в онова изключение, което търсиш дълго и като намериш, не пускаш лесно.

В момента всички седим по домовете си и постоянно сме изправени пред решението кого да поканим на бала в дома си. Засега сигурен вход имат само хранителните продукти (и тоалетната хартия, разбира се). Грижите ни са много и никой не знае колко ще бъдат след няколко месеца. А тревогите на другите са по-скоро част от общия пейзаж на несигурност. Но дори и минималният избор, който ни е останал, а именно – какво да ядем и пием – може също да е изпълнен със смисъл. 

Сега е моментът да вземем решение. Всички крафт кафета все още съществуват, но съм сигурен, че никак не им е леко. За щастие, никой не се е предал и всички правят доставки. Пробвайте, комбинирайте, експериментирайте. Може пък всички след края на кризата неусетно да сме се научили да пием по-добро кафе. И когато заведенията отворят отново врати да се върнем по местата, където хора, които са по-добри от нас, да ни покажат, че има много още какво да учим.

Списък с български пекари

 

Списък Coffee Shop’s

 

Дори и кризата ни предоставя възможност да потанцуваме в чест на собствения си избор. Предлагам отново, да поканим правилния учител на бала.

Защото днес освен на изпит по оцеляване сме и на такъв по съпричастност.

*В моята математическа паралелка това беше учителят по география. Небезизвестният Димо Падалски, когото всички знаят от Минута е много. Това, което не всички знаят е, че освен огромен мозък, г-н Падалски беше невероятен педагог. Още помня уроци, които съм учил преди 20 години само, защото някой ми ги е обяснил добре.

Георги Цеков за Chuckys.bg

CHUCKY’S SOCIAL

БЪДИ UP-TO-DATE С НОВОСТИТЕ ОКОЛО НАС